Това беше слоган на една реклама на Reebok, която в момента ми идва на ум по повод на времето, през което не съм писал тук. И като махнем чисто баналната част от внушението на гурутата от advertising-а, целяща да ни представи живота като баница и сентенцията - колкото по-голямо парче си вземеш – толкова по-добре за теб, ще опитам малко reverse engeniering по темата. Или по-скоро лична интерпретация на казаното.
За последната близо година установявам чисто опитно нещо, което сякаш ми е убягвало през годините. Живота ни е даден, за да се живее, а не да се наблюдава и да се правят съждения върху дните, докато те непрестанно се изсипват като пясък от водопада на времето. Не бих казал, че съм се „смачкал” от живот напоследък, но със сигурност напипвам смисъла в търсенето на смисъл или по-скоро в опита да си обясня, защо съм си избрал тоя начин на живот и къде ще ме изведе пътечката, по която поех преди повече от 5 години.
Честно казано, нямам с какво да се похваля особено във външен план, но ми се струва, че вътрешния ми свят все по-осезаемо е започнал да се подрежда. Наподобява завихряне на вятъра преди настъпваща буря. На пръв поглед всичко изглежда нормално, няма кой знае какво движение или облаци на хоризонта, но нещо малко се е променило изначално и то започва лека по лека да завърта около себе си неща, емоции, хора, събития, съдби…
Все по-често се усещам как следвам вътрешния си компас и това ме радва изключително много. Все повече успявам да разбия логическите решетки, които слаборазвития ми човешки интелект се стреми да сложи върху перцепцията за събитията в живота ми. Все по-уверено стъпвам навътре в същността си и нося светлина до най-забутаните кътчета на душата си. Все по-интересно става да откривам себе си и да наблюдавам собствените си метаморфози и причудливи форми, които придобива живота ми. Все по-малко страх се крие зад различните неясни очертания на бъдещето. Все повече увереност в стъпките ми, все по-силен блясък в очите ми…*
А, да не забравя. Някъде по пътя започна да се появява усмивката ми. Бях я забравил някъде през годините, като неясен спомен от детството ми, когато се хилехме за какви ли не дребни безсмислени неща, които правеха живота по-цветен.
* Winners don’t use drugs !
No comments:
Post a Comment