Closer…

        Пак тъпото чувство на изпразнен от съдържание, буцата в гърлото и топката в стомаха, слънчевия сплит, сплетен на 1000 възли и непреодолимото желание да повърнеш нещо, което даже не знаеш какво е и кога си го погълнал. Шибана работа, братле…. Не че е за първи и най-вероятно няма да е и за последен, но искам да get over it … веднъж за винаги. Убива ме не толкова това, че се повтаря като кошмарна абстиненция, а по-скоро фактът, че при целия ресурс от интелект, рационални парадигми и информация относно emotional intelligence все още оперирам на ниво 3-ти клас голямото междучасие.

Не знам какво точно ми липсва вече, вероятно е някаква тъпа колаборация от безброй дребни и не толкова дребни неща, които изграждаха представата или по-скоро илюзията за живота ми, но неистово ми се иска да почне всичко малко по малко да се центрова. Заветните 33 си отминават и само надеждата за новото начало като че ли вкарва лек полъх в платната на лодката, с която се движа през годините на живота си. Накъде ? Мамка му, накъде? Защо? Как? С кого? … Хилядите въпроси прииждат като напаст от скакалци и крехката ми защита от Вяра, Надежда и … малко Любов изглежда слаба и отчайващо недостатъчна пред тая стихия.

Подозирам даже, че всичко това вече се е случвало и е описано някъде… и не точно в Пътеводителя на галактическия стопаджия. Иска ми се да мога да прочета, как съм се справил с цялата каша от логически взаимно-изключващи се и неравномерно разпределени като интензитет на случваемост събития, които само истинския живот може да ти предложи.

“Поне живееш наистина!” – прошепва нещо отвътре…Мхм…Вероятно е точно така. Но и да не е - It is what it is. Не го сменям тоя живот за ничий друг. Майната му... така или иначе съм на финалната права само на поредния етап от него. CLOSER … Closer…