Софийски неволи

Откровено вече ми писна от това нежно, неусетно, завладяващо (сърцето и джоба), пост-ЕU-присъединително поскъпване на всичко. Ясно ми е, че нещата лека-по-лека отиват към ценово изравняване с другарите от останала част на съюза, ама просто не мога вече да понасям тъпите физиономии на продавачи на стоки и услуги и кухата фраза: „Емии... то всичко се вдига, не виждате ли?” Не да вЪ ..., не виждам. Усещам го само по все по-намаляващия остатък от колосалната ми заплата. Бахти идиотизма! Нито се вдига качеството под някаква форма, нито обслужването се повишава....Единствено наглото отношение расте: „Тоя, па що ме пита, не вижда ли какво правят всички наоколо.” Пак да го напиша – не да вЪ ... , не виждам. Супер сляп съм станал, а толерантността ми към селската част, пребиваваща в София още повече се изпарява.
Тоя град за 10-те години откакто го обитавам, все повече и повече върви наникъде. Или по точно тъпче на едно място, та за това пропада надолу. Понякога си говоря с приятели, които са родени и израсли тук. На тях пък вече им се повръща. И как да не е така, като архитектурата на столицата е заприличала на комикс с кошмари на студент-наркоман специалност „архитектура и козметика” от селскостопанския университет в Бусманци.
Но млъкни сърце... Идват избори... Нови надежди за промяна... После нова година... дядо Мраз и тнт.