Време за промяна

Пак се хващам, че не пиша редовно… А се бях зарекъл в началото на годината да го правя. Както казваше бате Тони: If your life is worth living, it's worth recording. Е, явно моя не си струва чак толкова, ама и това е временно, така че тоя да си гледа работата. Животът си е мой и това че не го „анал”-вам (интересен термин бтв) си е мой избор. Та по темата finally. Днеска говорих с едно другарче от офиса, и той дебилно теле като мене, и той вика – „Bro, its time for a change”. „Да бе”, викам или по-скоро крещя и аз в отговор, „На мен ли го казваш.” Всяка сутрин ставам с мисълта, че е време за промяна… и всяка сутрин я пропускам. Даже по едно време бях почнал да си мисля, че съм идеален за световното по пропускане на важни решения и действия в живота… Хе-хе, като трети съдия разбира се. В интерес на истината отдавна престанах да се впрягам толкова на тези неща. Оставил съм се на инстинкта си, който понякога обаче е доста позадрямал и ако не го разръчкам после става една.... Всъщност историята с моя инстинкт е доста интересна. Прилича ми малко на пиян гений, на когото задаваш трудни въпроси рано в неделя сутринта и той бълнувайки ти пуска малко от гениалността си… точно толкова, че да си мислиш, че ти се е счуло или че не може това да е верният отговор. Как да не ти е интересно после.