Май тая работа, че най-трудно човек побеждава себе си, ще излезе много вярна и в моя случай. Понякога се чудя, как па не ми писна да правя едно и също нещо и с дебилна упоритост да очаквам различен резултат. Според гения г-н Единкамък (Einstein) – справка в „Мисъл на месеца”- ще излезе, че идеално се вписвам в графата „олигофрени”. А пусто, много мразя да се чувствам тъп...
Лъчът надежда, прокрадващ се под формата на банална смяна на работа, къща, среда, жена и т.н., все пак просветва някъде напред.
„Дано да не е влак” – вторият ми вътрешен глас пак е на линия. „Ходи се снимай някъде бе!” – викам му в отговор, понеже вече тази множествена шизофрения ми е писнала на... ясно на кое. Но разсъжденията, които поражда си заслужават известна доза обследване. (Офф...бахти кухия термин... Усещам се, че почвам да вкарвам терминология, присъща за 75 годишен професор от УНСС, с редовни напикавания и чашка с вода и зъби на нощното шкафче. Явно средата тука си казва тежката дума ). Аnyway - пътя на Ани – or whatever...
Много е странно това движение слепешката напред. От една страна всички около теб упорито твърдят, че си ненормален да работиш за толкова пари и такава куха работа, но от друга има нещо, което не можеш да им обясниш, като логическа теза и въпреки това, очевидно нещото е по-силно от двата тона обосновки за „нормално” развитие на интелигентно същество от мъжки пол на тая възраст, с които те заливат колеги, познати, приятели и разбира се родители. Дори вече не виждам смисъл в това, да отстоявам собствените си възгледи за нещата, особено пред хора, върху които матрицата е ударила толкова яко, че им личи от километри. На останалите обикновено им казвам, че един филм се оценява, като почнат да текат финалните надписи...
Лъчът надежда, прокрадващ се под формата на банална смяна на работа, къща, среда, жена и т.н., все пак просветва някъде напред.
„Дано да не е влак” – вторият ми вътрешен глас пак е на линия. „Ходи се снимай някъде бе!” – викам му в отговор, понеже вече тази множествена шизофрения ми е писнала на... ясно на кое. Но разсъжденията, които поражда си заслужават известна доза обследване. (Офф...бахти кухия термин... Усещам се, че почвам да вкарвам терминология, присъща за 75 годишен професор от УНСС, с редовни напикавания и чашка с вода и зъби на нощното шкафче. Явно средата тука си казва тежката дума ). Аnyway - пътя на Ани – or whatever...
Много е странно това движение слепешката напред. От една страна всички около теб упорито твърдят, че си ненормален да работиш за толкова пари и такава куха работа, но от друга има нещо, което не можеш да им обясниш, като логическа теза и въпреки това, очевидно нещото е по-силно от двата тона обосновки за „нормално” развитие на интелигентно същество от мъжки пол на тая възраст, с които те заливат колеги, познати, приятели и разбира се родители. Дори вече не виждам смисъл в това, да отстоявам собствените си възгледи за нещата, особено пред хора, върху които матрицата е ударила толкова яко, че им личи от километри. На останалите обикновено им казвам, че един филм се оценява, като почнат да текат финалните надписи...
No comments:
Post a Comment