Friday 2 November 2007

На училище

Понеже в предния пост захапах една любима тема, реших, че е добре да доразвия някои от тези така наречени „размисли и недоразумения”. Ето ги накратко.
Да си представим следната ситуация. Дълго време ходим на едно училище, наречено „живот”, където ни обучават не кой-знае колко качествено, но все пак "учителското тяло" успява да формира у нас необходимия минимум знания и умения, че и някаква ценностна система в добавка. Накрая разбира се държим един хубав изпит, който включва много повече от просто физическо оцеляване. В него има компоненти като полезност, себереализация, емоционална интелигентност и т.н. все сложни думи, които се слагат за благозвучие и някои от тях обикновено седят малко по-нагоре в пирамидата на чичо Абрахам. Един хубав ден нещо се случва, настава суматоха, идва великата промяна. „Даскалите” вече не са актуални със знания и умения, та поради тази причина чисто и просто спират процеса на преподаване. За наше съжаление изпитът накрая си стои. А той е един доста сериозен изпит и с него шега не бива. Някои го издържат, други не, но в крайна сметка животът си продължава... в един или друг смисъл. Става още по-интересно, защото след известно време „учителите” започват да преподават нов материал, който, забележете, не е особено добре подготвен и ни предлагат знания и умения, които реално по-скоро биха ни попречили да издържим въпросния изпит. Разбира се животът пак си продължава... в един или още по-друг смисъл. Но с това интересното не свършва. Защото е очевидно, че след като толкова хора се провалят на този изпит, нещо не е както трябва. И тук вече идва тънкият момент, когато вместо да се промени качеството на преподаването, чисто и просто се подменя изпитът. Сега вече всички са усмихнати и доволни, понеже няма?! скъсани.
А животът пак си тече, но вече тотално в другия смисъл, който граничи с безсмислие.

No comments: